Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
31.05.2013 13:27 -
Вагабонтинът със захапаната опашка
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2712 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2013 21:00
Прочетен: 2712 Коментари: 10 Гласове:
12
Последна промяна: 31.05.2013 21:00
Вагабонтинът клечеше в една житейска локвоградинка
и с досада ловеше гущери, ей така, колкото да минава времето. Разпределяше ги на стада и ги натирваше
да му бачкат по предназначение. Най - много вървяха
за корема му, който така бързо ги смилаше и изхвърляше,
че мисълта му бе спряла отдавна да изчислява колко километра тоалетна хартия изхабява. Превърната в дървен материал, се равняваше на мечтаната тилилейска гора
с неговата къщичка, скована от идеални дъски, наречени животворни.
Усещаше кофти тръпка да смята пропуснатите възможности.
Погледна с умиление най - бясните гущери, които се изсипваха на талази между краката му и все не успяваха
да задоволят ненаситния. Защото искаше още и още, а бройката им не стигаше да се разплати на Сливата,
която всеки сезон произвеждаше все по- сочни и сладки сливки. Те си зрееха, изпълняваха всичките му желания, презряваха и той после стрателно уцелваше с тях една ръчно изработена резбована бъчвичка за сливова ракия.
Вече бе толкова отегчен от еднообразната цикличност,
че когато го ухапах по опашката изквича като прасе, не толкова от болка, колкото от възторг, усетил че му се случва нещо различно.
- Отмести се, пречиш ми! Не виждаш ли , че раста? - протегнах се и покълнах - Седнал си точно на моето място. Чупката!
Вагабонтинът изтръска всички задоволяващи нуждите му гущерчета, глътна корема и ме загледа нахално :
-Какво дириш непознат плевел в моята успокоителна градинка на червените планети?
- Сссъфтя. - изсъсках съзнавайки въздействието на звука, който издавах- Но не ставам за ядене. О-т-р-о-в-н-а съм.
Адреналинът му така замаяно ме задуши, като лепило в торбичка, че всичките ми предупреждения и заплахи отскачаха от него като топчета за пинг - понг и пробиваха узрелите му червени планети, с които той вечер си правеше ракиена салатка.
- Щом се пръкна на мойта територия, си моя . - отсече доволен, че най - сетне ще се излекува с вълшебното ми омайниче, от налегналата го безкрайна скука и безпосочност.
Защото вече бе видял, пробвал и отрекъл всичко.
Освен да лови, използва по предназначение гущери и да се дрогира със спомени, нищо друго не му идваше на ум.
Започнах да го бутам с всичките си ластуни, ластари, бодли, парещ мъх и жилеща отрова.
Но той бе толкова заслепеновъодушевен, че заби език в тичинките ми и ме изсмука на един дъх..
Сега съм в мозъка му. Нежно галя всяка негова клетка, плувам във вените му и разказвам дъълги сладурски сънища , защото чакам да заспи безпаметно с широко отворена уста и точно в този миг..
Изскачам, плюя си на петите, дим да ме няма, изчезвам като оргазъм след секс, поради една единствена причина ..
Пътувам към друговремие за истинската си среща с Вагабонтина.
А той ме гони и гони с един пеперуден сак,
защото обожава да го милвам с крилца по върховете на миглите.
Но най - много обича да го галя с мигли от кутрето на левия крак до веждата на дясното око, с което ми намига
свойски всеки път, когато ..
и с досада ловеше гущери, ей така, колкото да минава времето. Разпределяше ги на стада и ги натирваше
да му бачкат по предназначение. Най - много вървяха
за корема му, който така бързо ги смилаше и изхвърляше,
че мисълта му бе спряла отдавна да изчислява колко километра тоалетна хартия изхабява. Превърната в дървен материал, се равняваше на мечтаната тилилейска гора
с неговата къщичка, скована от идеални дъски, наречени животворни.
Усещаше кофти тръпка да смята пропуснатите възможности.
Погледна с умиление най - бясните гущери, които се изсипваха на талази между краката му и все не успяваха
да задоволят ненаситния. Защото искаше още и още, а бройката им не стигаше да се разплати на Сливата,
която всеки сезон произвеждаше все по- сочни и сладки сливки. Те си зрееха, изпълняваха всичките му желания, презряваха и той после стрателно уцелваше с тях една ръчно изработена резбована бъчвичка за сливова ракия.
Вече бе толкова отегчен от еднообразната цикличност,
че когато го ухапах по опашката изквича като прасе, не толкова от болка, колкото от възторг, усетил че му се случва нещо различно.
- Отмести се, пречиш ми! Не виждаш ли , че раста? - протегнах се и покълнах - Седнал си точно на моето място. Чупката!
Вагабонтинът изтръска всички задоволяващи нуждите му гущерчета, глътна корема и ме загледа нахално :
-Какво дириш непознат плевел в моята успокоителна градинка на червените планети?
- Сссъфтя. - изсъсках съзнавайки въздействието на звука, който издавах- Но не ставам за ядене. О-т-р-о-в-н-а съм.
Адреналинът му така замаяно ме задуши, като лепило в торбичка, че всичките ми предупреждения и заплахи отскачаха от него като топчета за пинг - понг и пробиваха узрелите му червени планети, с които той вечер си правеше ракиена салатка.
- Щом се пръкна на мойта територия, си моя . - отсече доволен, че най - сетне ще се излекува с вълшебното ми омайниче, от налегналата го безкрайна скука и безпосочност.
Защото вече бе видял, пробвал и отрекъл всичко.
Освен да лови, използва по предназначение гущери и да се дрогира със спомени, нищо друго не му идваше на ум.
Започнах да го бутам с всичките си ластуни, ластари, бодли, парещ мъх и жилеща отрова.
Но той бе толкова заслепеновъодушевен, че заби език в тичинките ми и ме изсмука на един дъх..
Сега съм в мозъка му. Нежно галя всяка негова клетка, плувам във вените му и разказвам дъълги сладурски сънища , защото чакам да заспи безпаметно с широко отворена уста и точно в този миг..
Изскачам, плюя си на петите, дим да ме няма, изчезвам като оргазъм след секс, поради една единствена причина ..
Пътувам към друговремие за истинската си среща с Вагабонтина.
А той ме гони и гони с един пеперуден сак,
защото обожава да го милвам с крилца по върховете на миглите.
Но най - много обича да го галя с мигли от кутрето на левия крак до веждата на дясното око, с което ми намига
свойски всеки път, когато ..
Вагабонтинът, който оскуба гърдите на па...
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтино, къде си скрил отговора
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтино, къде си скрил отговора
Следващ постинг
Предишен постинг
... Пътувам към друговремие за истинската си
среща с Вагабонтина. А той ме гони и гони
с един пеперуден сак, защото ...
Защо ли, когато ... Не, не ... всички прилики
с лица и събития в успокоителната градинка
на нашата планета са случайни, разбира се ...
Поздрави !
цитирайсреща с Вагабонтина. А той ме гони и гони
с един пеперуден сак, защото ...
Защо ли, когато ... Не, не ... всички прилики
с лица и събития в успокоителната градинка
на нашата планета са случайни, разбира се ...
Поздрави !
Това с миглата на кутрето до веждата на дясното око е малко бисерче , Ева. Много нежнно , макар и измислено , както ти казваш ! :)
цитирайтова ми хареса. той да не е счети, този вагабонтин. Факти, влюбен е, пеперудено влюбен, въпреки трансформациите. Хубав уикенд!
цитирайstela50 написа:
... Пътувам към друговремие за истинската си
среща с Вагабонтина. А той ме гони и гони
с един пеперуден сак, защото ...
Защо ли, когато ... Не, не ... всички прилики
с лица и събития в успокоителната градинка
на нашата планета са случайни, разбира се ...
Поздрави !
среща с Вагабонтина. А той ме гони и гони
с един пеперуден сак, защото ...
Защо ли, когато ... Не, не ... всички прилики
с лица и събития в успокоителната градинка
на нашата планета са случайни, разбира се ...
Поздрави !
karaiany написа:
Това с миглата на кутрето до веждата на дясното око е малко бисерче , Ева. Много нежнно , макар и измислено , както ти казваш ! :)
за това са ги кръстили фантастика.
не съм го питала още какъв е . но мисля , че си е просто с професия вагабонтин.
цитирайне съм го питала още какъв е . но мисля , че си е просто с професия вагабонтин.
makont написа:
това ми хареса. той да не е счети, този вагабонтин. Факти, влюбен е, пеперудено влюбен, въпреки трансформациите. Хубав уикенд!
Той вагабонтин, а ти си древен амарант.
цитирайДдддобър отскок. От коловоза.
–––––––––––––
цитирай–––––––––––––
" Пътувам към друговремие за истинската си среща с Вагабонтина."
Много ми хареса това безвремие - друговремие!
Моите сърдечни поздрави и комплименти! :)
цитирайМного ми хареса това безвремие - друговремие!
Моите сърдечни поздрави и комплименти! :)
sestra написа:
Той вагабонтин, а ти си древен амарант.
palisandar написа:
Ддддобър отскок. От коловоза.
–––––––––––––
–––––––––––––
12.
faktifakti -
благодаря ти , не случайно обичам ябълки, зареждат ме с положителна енергия
01.06.2013 19:42
01.06.2013 19:42
jabalka написа:
" Пътувам към друговремие за истинската си среща с Вагабонтина."
Много ми хареса това безвремие - друговремие!
Моите сърдечни поздрави и комплименти! :)
Много ми хареса това безвремие - друговремие!
Моите сърдечни поздрави и комплименти! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 23361