Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.06.2013 00:01 -
Вагабонтино, къде си скрил отговора
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2261 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2013 00:18
Прочетен: 2261 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 03.06.2013 00:18
И от най - наклонения покрив, по кривия поцинкован улук,
се засилих и скочих между рогата на един синеок лъв,
който си отглеждаше небесна гъба със съвършено женско тяло
в една осветеност между облаците. Пиеше от соковете й, а тя разклоняваше рогата му. И така си живееха от край време,
в една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
-Опс, грешка, извинете. - Учтиво заекнах от челото на небесния странник.
Синьото на на очите му се пробва да светне в червено,
но се отказа, а аз така подкупващо се усмихнах,
че той само изпъшка достолепно:
- Ти пък коя си? И спомняйки си как се прави, присви хищно нокти някъде долу до дънерите, на гротексната гора от миналото , под него.
Всъщност гората беше рунтавата шапка на казак с фарове от трактор Lamborgini, която бълбукаше и бръмчеше в странна материя за производство на нови съзвездия.
Защото старите съзвездия се изхабяват след много трилиони години, жичките на звездните крушки прегарят и се налага да бъдат сменяни с нови.
- Въх, колко красиво! - възкликнах аз.
Настаних се удобно върху перчема на рогатия лъв и засиях, предвкусвайки интересното.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Докато се облизвам гладно, облаците около нас размахват криле
и небето се изпълва с безброй птици. Или ми се струва, че звездите се превръщат в птици с малки фенерчета в човките.
Аз захласнато се взирам, взирам .. очите ми се премрежват и плавно пикирам на четири крака в центъра на окръжност,
с кацнало току що излюпено птиче върху дупето ми.
През дупката на центъра виждам в дъ-ълъг тръбовиден тунел, залепени за облата му вътрешност небето, облаците, храстите, горите, камънаците, пръстта .. повдига ми се от завиване на свят
и спирам да продължавам да гледам все по - надолу.
А пилето стои на жълтите си крачка и ме гледа с възхищение.
- Кога отлитаме ? - подскача възторжено, новопръкнало се
в живота, настанено на моя гръб, но пристъпва към ухото ми.
- Придвижвам се самичка. - му отвръщам ужким небрежно,
защото нито знам къде съм, нито как ще продължа нататък,
а още по - малко къде е това нататък.
- Аз съм шперца. ..
- Пиле ти ли каза това? - извръщам бавно глава към рамото си, защото усещам Вселената как се материализира през пилето, облякла яке с качулка. И в разкопчаното яке стоят
в безграничен ред всички мъглявини, съзвездия, времеви потоци
и изгряващи светове.
Онемявам от безкрайност, защото необятността прониква в мен - микроскопичната частица.
.. И осъзнавам, че в този времеви отрязък,
съм замислено мъничко птиче, с жълта гушка и шарени крилца, човчицата ми трепти в червено и държа , здраво стиснало
с розови крачка едно клонче, или клончето държи мен,
все едно - пазим равновесие. И чакам да изгрее луната,
за да стигна по лунната пътека до нарисувания детски свят,
в кутия от цветна боичка на пеещата художничка.
Карам я , докато чакаме, да нарисува кочани с ухаеща
варена царевица.. Потеглеме.
..И ето ме, раздавам царевица на малчуганите в света на децата
и ги наблюдавам съсредоточено, за да открия Вагабонтчик между тях.
Защото той е единственото хлапе на света, което яде царевицата по особен начин.
Ето, виждам го - оцветява всяко зрънце в цвят на мечта и го поглъща бавно, за да покълне в него от наслаждение.
Кацам на китката му.
- Къде ти е идеята за кактусче, пич? - изписквам пронизително
и той така се задавя с поредното зърно - мечта,
че зъркелите му от премрежено - замечтани,
пак започват да цъкат , премервайки времето
с точност до милимундър.
- Ох, добре че дойде. - и тази идея ме заряза.
Или аз загубих интерес след 2/3 -ти живот. Все тая. - За мен ли идваш?
Отдръпвам се две крачки назад. Обхождам го с поглед.
Гардът му се е поизмачкал, но стои с наперени гърди, стиснал устни и крие ръце в джобовете, за да не видя че пръстите му треперят
от пренапрежение.
Искам да си отговоря на въпроса : Да му покажа ли ли онова , което видях, докато го търсех.
Но има само един начин.
Допирам се до него плътно, с всяка клетка на кожата си
и много бавно прониквам в сърцето му. Безболезнено. Защото той ужасно се страхува от болка. Притварям очи и туп - туп ,, затуптявам с неговия пулс.
М - да -а .. я да видим сега къде си скрил отговора ,
Вагабонтино ..
се засилих и скочих между рогата на един синеок лъв,
който си отглеждаше небесна гъба със съвършено женско тяло
в една осветеност между облаците. Пиеше от соковете й, а тя разклоняваше рогата му. И така си живееха от край време,
в една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
-Опс, грешка, извинете. - Учтиво заекнах от челото на небесния странник.
Синьото на на очите му се пробва да светне в червено,
но се отказа, а аз така подкупващо се усмихнах,
че той само изпъшка достолепно:
- Ти пък коя си? И спомняйки си как се прави, присви хищно нокти някъде долу до дънерите, на гротексната гора от миналото , под него.
Всъщност гората беше рунтавата шапка на казак с фарове от трактор Lamborgini, която бълбукаше и бръмчеше в странна материя за производство на нови съзвездия.
Защото старите съзвездия се изхабяват след много трилиони години, жичките на звездните крушки прегарят и се налага да бъдат сменяни с нови.
- Въх, колко красиво! - възкликнах аз.
Настаних се удобно върху перчема на рогатия лъв и засиях, предвкусвайки интересното.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Докато се облизвам гладно, облаците около нас размахват криле
и небето се изпълва с безброй птици. Или ми се струва, че звездите се превръщат в птици с малки фенерчета в човките.
Аз захласнато се взирам, взирам .. очите ми се премрежват и плавно пикирам на четири крака в центъра на окръжност,
с кацнало току що излюпено птиче върху дупето ми.
През дупката на центъра виждам в дъ-ълъг тръбовиден тунел, залепени за облата му вътрешност небето, облаците, храстите, горите, камънаците, пръстта .. повдига ми се от завиване на свят
и спирам да продължавам да гледам все по - надолу.
А пилето стои на жълтите си крачка и ме гледа с възхищение.
- Кога отлитаме ? - подскача възторжено, новопръкнало се
в живота, настанено на моя гръб, но пристъпва към ухото ми.
- Придвижвам се самичка. - му отвръщам ужким небрежно,
защото нито знам къде съм, нито как ще продължа нататък,
а още по - малко къде е това нататък.
- Аз съм шперца. ..
- Пиле ти ли каза това? - извръщам бавно глава към рамото си, защото усещам Вселената как се материализира през пилето, облякла яке с качулка. И в разкопчаното яке стоят
в безграничен ред всички мъглявини, съзвездия, времеви потоци
и изгряващи светове.
Онемявам от безкрайност, защото необятността прониква в мен - микроскопичната частица.
.. И осъзнавам, че в този времеви отрязък,
съм замислено мъничко птиче, с жълта гушка и шарени крилца, човчицата ми трепти в червено и държа , здраво стиснало
с розови крачка едно клонче, или клончето държи мен,
все едно - пазим равновесие. И чакам да изгрее луната,
за да стигна по лунната пътека до нарисувания детски свят,
в кутия от цветна боичка на пеещата художничка.
Карам я , докато чакаме, да нарисува кочани с ухаеща
варена царевица.. Потеглеме.
..И ето ме, раздавам царевица на малчуганите в света на децата
и ги наблюдавам съсредоточено, за да открия Вагабонтчик между тях.
Защото той е единственото хлапе на света, което яде царевицата по особен начин.
Ето, виждам го - оцветява всяко зрънце в цвят на мечта и го поглъща бавно, за да покълне в него от наслаждение.
Кацам на китката му.
- Къде ти е идеята за кактусче, пич? - изписквам пронизително
и той така се задавя с поредното зърно - мечта,
че зъркелите му от премрежено - замечтани,
пак започват да цъкат , премервайки времето
с точност до милимундър.
- Ох, добре че дойде. - и тази идея ме заряза.
Или аз загубих интерес след 2/3 -ти живот. Все тая. - За мен ли идваш?
Отдръпвам се две крачки назад. Обхождам го с поглед.
Гардът му се е поизмачкал, но стои с наперени гърди, стиснал устни и крие ръце в джобовете, за да не видя че пръстите му треперят
от пренапрежение.
Искам да си отговоря на въпроса : Да му покажа ли ли онова , което видях, докато го търсех.
Но има само един начин.
Допирам се до него плътно, с всяка клетка на кожата си
и много бавно прониквам в сърцето му. Безболезнено. Защото той ужасно се страхува от болка. Притварям очи и туп - туп ,, затуптявам с неговия пулс.
М - да -а .. я да видим сега къде си скрил отговора ,
Вагабонтино ..
Вагабонтинът, който оскуба гърдите на па...
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Вагабонтинът със захапаната опашка
Вагабонтинът се спазарява на далавера
Следващ постинг
Предишен постинг
ако безболезнено предаваме мечтите си един на друг и туптим в един пулс, никога няма да бъдем в удобна лъвска симбиоза, убиваща, но рахатлийска. Трудно се променяме, нали? Сега съм онемяла от безкрайност и чакам продължението. Усмивки, Факти, премрежено-замечтани!
цитирайВагабонтска въпросителна !
Ти си го написала - в джоба с треперещите пръсти :)
Трепач финал , неам думи !
цитирайТи си го написала - в джоба с треперещите пръсти :)
Трепач финал , неам думи !
3.
forgiveness -
Aaaa, става доста тревожно...
03.06.2013 20:01
03.06.2013 20:01
...почнах да сънувам твоя Вагабонтчик и ... че ям от разноцветните му бонбонки, които си му донесла от съзвездието Касиопея. Белите свършиха много бързо, после сините...Когато остана последният розов, се стреснах и се събудих .... Но на заранта, докато оправям леглото си,...го намерих под възглавницата. Ееее, това вече е прекалено! А бе, F.F., ти милост нямаш ли?
цитирай И така си живееха от край време,
в една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Е, как да коментирам ....супер си! Стилът ти ми прилича на комбинация от |Вонегът, Хейлър, Кортасар, Бесет и за цвят Кандински и както вече съм споменавала - Дали!:) Фантаматористични перпетуммобилета! И точни житейски попадения.
Поздрави на хвъркатото пиле !:)
цитирайв една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Е, как да коментирам ....супер си! Стилът ти ми прилича на комбинация от |Вонегът, Хейлър, Кортасар, Бесет и за цвят Кандински и както вече съм споменавала - Дали!:) Фантаматористични перпетуммобилета! И точни житейски попадения.
Поздрави на хвъркатото пиле !:)
5.
faktifakti -
скъпа , за това се иска взаимно доверие , пълна отдаденост и постоянство.
04.06.2013 21:31
04.06.2013 21:31
колко двойки притежават тези неща?
усмивки и благодарности, че си тук.
цитирайусмивки и благодарности, че си тук.
makont написа:
ако безболезнено предаваме мечтите си един на друг и туптим в един пулс, никога няма да бъдем в удобна лъвска симбиоза, убиваща, но рахатлийска. Трудно се променяме, нали? Сега съм онемяла от безкрайност и чакам продължението. Усмивки, Факти, премрежено-замечтани!
karaiany написа:
Вагабонтска въпросителна !
Ти си го написала - в джоба с треперещите пръсти :)
Трепач финал , неам думи !
Ти си го написала - в джоба с треперещите пръсти :)
Трепач финал , неам думи !
сега аз разказвам приказки за големи.
радвам, се че сънуваш цветно.
сърдечни поздрави от мен.
цитирайрадвам, се че сънуваш цветно.
сърдечни поздрави от мен.
forgiveness написа:
...почнах да сънувам твоя Вагабонтчик и ... че ям от разноцветните му бонбонки, които си му донесла от съзвездието Касиопея. Белите свършиха много бързо, после сините...Когато остана последният розов, се стреснах и се събудих .... Но на заранта, докато оправям леглото си,...го намерих под възглавницата. Ееее, това вече е прекалено! А бе, F.F., ти милост нямаш ли?
гъделичкаш ме между крилцата.
цитирайishchel написа:
И така си живееха от край време,
в една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Е, как да коментирам ....супер си! Стилът ти ми прилича на комбинация от |Вонегът, Хейлър, Кортасар, Бесет и за цвят Кандински и както вече съм споменавала - Дали!:) Фантаматористични перпетуммобилета! И точни житейски попадения.
Поздрави на хвъркатото пиле !:)
в една удобна симбиоза, от която и на двамата им убиваше,
но си натискаха парцалите, за да не си развалят рахата.
Обожавам вкуса на интересно. Има една такава фина тръпчива жилка с аромат на непознато, че чак ме влудява, докато ми изтръпва небцето. И ми се иска още, и още, и още, докато не ми стане тежко на съзнанието, с позив за драйфане.
Е, как да коментирам ....супер си! Стилът ти ми прилича на комбинация от |Вонегът, Хейлър, Кортасар, Бесет и за цвят Кандински и както вече съм споменавала - Дали!:) Фантаматористични перпетуммобилета! И точни житейски попадения.
Поздрави на хвъркатото пиле !:)
и големите имат нужда от приказки... и знаеш ли, Евичка...
става чудесна книжка от тях... прегръщам те..
цитирайстава чудесна книжка от тях... прегръщам те..
прегръдки.
цитирайmariniki написа:
и големите имат нужда от приказки... и знаеш ли, Евичка...
става чудесна книжка от тях... прегръщам те..
става чудесна книжка от тях... прегръщам те..
