***
Времето е часовник в моя ум,
изтича през очите ми със сълзи,

 ***
 Не искам да се здрависвам с приятел с маска,
който държи нож зад гърба си,

 ***
Умът ти е дълбок като морето,
духът ти е висок като планините,

 ***
    Златната питка побягна от ужас, преследвана от Прозрачната Съдба, която изплезила език самодоволно я преследваше.
Луната си затвори очите в пълно отчаяние, а Слънцето бързо се скри в залеза.

 ***
Може би съм наивна и вярвам в чудеса,
но мъжът на мечтите ми свири на тромпет от петуния,