Ухото се заслуша нежно във прибоя,
във ушната си мида женско тяло свило.
На пясъка, от охлювчета съзерцаваха очите,

Заспах на сърпа на луната.
Отдолу табора вървеше към небето.
На бузата ми падна капка от звезда.

Заспах на сърпа на луната.
Отдолу табора вървеше към небето.
На бузата ми падна капка от звезда.

Есмералда обичаше само по черни силиконови чорапи до бедрата и кожени ръкавици до лактите , да разхожда
нощем бялото прасе на каишка.
Гледаше през прозрачния шал на очите звездното небе

*
Порасна броя
на крадците и разбойниците.

Аз с мечтата
преминавах реката,
но тя придойде

Тя иска да бъде
недокосната тишина в теб.
Да възниква отпред

Впрочем привиква се лесно с лъжата приятна.
Истината пък - тя очите ни често боде.
Скита сега неподкупна, без път, неразбрана.

И така Кайче,
Лъвът - мишок за миг станал разноглед, защото в лапи държал
най - вкусната кашкавалена принцеса, а отстрани го дърпали

Имало едно време една тюркоазена котка.
Тя много обичала да язди отровно зелени кончета
с цвилещи опашки. Играела си с оранжева лисица

Нека походим на кокили
в цъфналата ръж.
Да се повозим с ален балон

*
Дръпнах крачола на Бог -
Господи, кога ще порасна,

Вагабонтинът дои ламята. Реши, че след като пътуваме нон - стоп,
трябва да приложим в изпълнение лафа " имаш крава - дава мляко" и минахме през една ламеферма, откъдето си купихме ламя.
Сложихме й хлопка на врата, да не я губим и  я помък...

Вагабонтчо гаврътна бутилка бензин, изпишка се безсрамно на асфалта с огнената си струя и ни изстреля
в пространството.
Сега летим като турбо ракети, защото мощта на пламъка му стига за няколко дестинации и съм спокойна за горивото.

Ей, вагабонтско сърце!
Хайде да изиграем партия шах.
Който бие , черпи с по един спомен.